Пясъчни надежди се прокрадват
между процепите на младежките ми пръсти-
остарели от очакване, в зееща прегръдка,
да те усетя, да те обичам още миг-
преди да си е отишла луната,
която плахо осветява най- меките черти в лицата...
Историята на краткото лирично отклонение
е повече от обичайна-
триъгълникът е нащърбен до неузнаваемост,
непасващ на закостенелия стандарт на геометрията...
И ако все пак,
някога, незнайно как,
начупените криви се изгладят,
извият гръб в дъга,
то вярвам,
ще те срещна в цветната парабола на Нашия ексцентритет...